Зимно изкачване на северния ръб на Дончови караули
Това изкачване мога да обобщя по следния начин - удоволствието от това да видиш някое място, за което нямаш никаква информация и просто да идеш да го изкачиш. Това е свобода...или поне аз така го чувствам.
При едно изкачване на източния ръб на Муратов загледах един ръб, който тръгва от Муратово езеро и стига до Дончови караули. Заинтригува ме. Та как не съм го забелязал до сега? Явно лятото със всичкия този клек някак си не изпъква толкова. На трети Март, денят на свободата опънахме палатката в подножието. Времето беше топло, което за момента ни устройваше, но осъзнавахме, че трябва да тръгнем на следващия ден разно, преди да е омекнал снега.
Пасажът на маршрута е в началото - 4-5 метра скали със заклещен камък по средата. Камъкът е доста голям и като го огледах не ми вдъхна доверие. Но се наложи да стъпя върху него и не помръдна. На излизане от скалите, не успях да намеря място за осигуровка. Трябваше да импровизирам със сечивата.
От там нататък катерене няма, но пък финалната част е под огромна козирка. Вече снегът беше омекнал, придвижвахме се затруднено, но с лек травер успяхме да заобиколим козирката и да излезем на билото. Страхотни гледки се разкриха пред нас. Дори видях върхове, които не предполагах, че е възможно да се видят - Олимп...
При едно изкачване на източния ръб на Муратов загледах един ръб, който тръгва от Муратово езеро и стига до Дончови караули. Заинтригува ме. Та как не съм го забелязал до сега? Явно лятото със всичкия този клек някак си не изпъква толкова. На трети Март, денят на свободата опънахме палатката в подножието. Времето беше топло, което за момента ни устройваше, но осъзнавахме, че трябва да тръгнем на следващия ден разно, преди да е омекнал снега.
Пасажът на маршрута е в началото - 4-5 метра скали със заклещен камък по средата. Камъкът е доста голям и като го огледах не ми вдъхна доверие. Но се наложи да стъпя върху него и не помръдна. На излизане от скалите, не успях да намеря място за осигуровка. Трябваше да импровизирам със сечивата.
От там нататък катерене няма, но пък финалната част е под огромна козирка. Вече снегът беше омекнал, придвижвахме се затруднено, но с лек травер успяхме да заобиколим козирката и да излезем на билото. Страхотни гледки се разкриха пред нас. Дори видях върхове, които не предполагах, че е възможно да се видят - Олимп...