Идеята за изкачване на Гросглокнер се зароди по време на планирането на пътуването ни до Триглав. Близостта на двата върха ги прави подходящи за изкачване в рамките на една екскурзия. Първоначлното проучване показа, че нормалният маршрут до върха не би ни заинтригувал като трудност и затова решихме да пробваме изкачване по ръба Щудлграт. Доста популярен маршрут дори и сред родните водачи предлагащи изкачвания зад граница. И така в началото на Юли месец се отправихе от паркинга на Лукнерхаус към хижа Щудлхюте при прогниза за добро време. Достигнахме хижата към 22:30, но нямахме проблем с настаняването. Самата хижа е като четиризвезден хотел. Условията изобщо не могат да се сравнят с родните. Интериорът е основно от дърво и поради това не може вътре да се влиза с обувки и не може да се внасят пикели и щеки. Всичко се оставя в предверието. Хижата беше пълна с хора и решихме, че ще е добре на следващия ден да тръгнем по-рано от всички и да се насладим на спокойно катерене. Тръгнахме към 3:30 и се отправихме към ръба. Започнахме изкачването и назад вече се виждаха върволици от хора, които наближаваха ръба по ледника. Осъзнавахме, че сме по-бавни и в един момент ще ни настигнат, но се движихме максимално бързо. Следващите часове се насладихме на прекрасни гледки и приятно катерене. В един момент бяхме настигнати от водачите с групите и се започвна едни безйкрайно бутане и прескачане по ръба, което продължи чак до слизане от върха при хижа Ерцхерцог Йохан. Това изключително много ни изнерви и напрегна. Въпреки всичко бих казал, че маршрута е изключително красив и предлага приятно катерене. Но опредлено си е доста физичски натоварващ.