Траверса Cosmiques arrete

Целта на нашето пътуване през лятото на 2022 година беше да изкачим връх Мон Блан. Подробен разказ от Иво може да прочетете тук:
varhove.com/wordpress/monblan-prez-trite-varha-nishto-njama-znachenie-ako-chovek-ne-e-s-pravilnite-hora-patepis-galerija/

След всички премеждия не искахме и ние с Мира да останем с празни ръце и за това решихме да направим траверса през Cosmiques arrete. Това е много популярен маршрут в района на Aiguille du Midi, предлагащ сравнително лесно катерене. Или поне беше така в безснежни условия. За да олекотим другите от групата, които тръгнаха към лифта взехме част от техния багаж включително и пикетите. Това ни създаде проблеми, защото катеренето с тежки раници и стърчащи железа, никога не е приятно. На пасажа дори се наложи да се изкатеря без раница и след това да ги изтегля с въжето нагоре. Абе мъка...мъка и жега...страшна жега. Бих казал, че извода от това пътуване е, че лятото в Алпите не става. Поне не и ако основно се придвижваме по ледник.
Тъкмо бяхме преминали пасажа, който е към края на траверса, когато поредната свръзка ни задмина. Единия носеше часовник, на който видях, че е 15:25. Напълно бях изгубил представа за времето. Та ние имаме един час до последния лифт! А сме толкова бавни... Трябваше да увеличим темпото и да дадем всичко от себе си. В същото време ни задминаха 2 свръзки и трябваше да ги изчакваме. След едно катерене, което наподобяваше скоростно изкачване на Ел Капитан, достигнахме края. Излизането на Aiguille du Midi е почти като стъпване на килима на фестивала в Кан. Туристите се кефят и снимат. И аз бях така преди 2 години, когато се качих за пръв път на Aiguille du Midi. Гледах катерещите по траверса и се замислях дали някога ще успея и аз да го мина. Ето, че успяхме. Подготовката и увереността в себе си са печелившата комбинация.